23 авг. 2021 г., 21:23

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

1.7K 1 4

/цялата легенда/

 

Легендата от стари времена

разказва ни за "Субашин чешма",

как нейната, горчивата вода,

превърнала се в бисерна сълза.

 

Живял разбойник с името Дервиш,

злодей известен с вълчи нрав свадлив,

що скитал сам из Стара планина

и дебнел всяка божия душа.

Богатия убивал за пари.

Бедния... навек да замълчи.

Тъй страх вселявал той, опиянен

от злото. И живеел ден за ден.

 

Но минали години... Остарял.

В роден дом да иде... не посмял.

Затуй отседнал в края на града

в колиба бедна... до една чешма.

А пък чешмата... със пелин вода,

горчива и отровна тя била,

щом пийнел някой, падал на мига,

от болест поразен, а не с ръка.

 

Но в ден случаен... двама мъдреци

отишли при Дервиш и му рекли,

че той навек ще бъде опростен,

погуби ли по-грешен, озлобен.

И белег за това ще е чешмата,

щом бликне чиста, дар ще е, отплата

за стореното Божие добро -

живот спасил от дяволското зло.

Не им повярвал тоз разбойник стар,

нали си знаел, как е той живял, 

как камък му е станало сърцето, 

без капка обич... от гнева превзето.

 

Минавали годините така,

течало времето като река,

но странникът край бедната колиба

от тежки мисли нивга не заспивал.

 

Но ето че, в късна нощ една, 

на златна есен с грейнала луна, 

дочул злодеят силен конски тропот

и жален глас, що молел се за помощ.

Видял и конник стиснал в ръце,

уплашено до смърт едно дете.

Сърце му затуптяло закърняло.

Пробудила се милостта заспала.

Скочил бързо. Ятагана грабнал.

Без да мисли, яростно замахнал.

Острието светнало в нощта.

Търкулнала се в пръстта глава.

 

"Извърших грях!" - изплакал той наум.

"Но пък спасих детето от зулум!"

В тоз момент погледнал към чешмата

и ахнал. Струя бликала чудата.

Невярващ хукнал. Дланите измил,

а после устни жадни залепил

към бисерната течност, тъй позната,

която му пречистила душата.

"Субашин! Сладка, хубава вода! -

мълвял нещастникът. "О, чудеса!

Най-после, значи, съм простен

и мога да склопя очи спасен! "

 

От този ден, накрай Белоградчик,

пътници поспрели и за миг 

отпиват сладка, бисерна вода

от каменната "Субашин чешма ".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за прочита и коментара, Мария!
  • без капка обич....от гнева превзето...хубава легенда за Субашин чешма.
  • Благодаря от сърце, Доче! Радвам се, че легендата ти е до паднала!
  • Когато отида в Белоградчик непременно ще отпия от тази вода.
    Харесах и тази ти приказка Таничка! Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...