23.08.2021 г., 21:23

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

1.7K 1 4

/цялата легенда/

 

Легендата от стари времена

разказва ни за "Субашин чешма",

как нейната, горчивата вода,

превърнала се в бисерна сълза.

 

Живял разбойник с името Дервиш,

злодей известен с вълчи нрав свадлив,

що скитал сам из Стара планина

и дебнел всяка божия душа.

Богатия убивал за пари.

Бедния... навек да замълчи.

Тъй страх вселявал той, опиянен

от злото. И живеел ден за ден.

 

Но минали години... Остарял.

В роден дом да иде... не посмял.

Затуй отседнал в края на града

в колиба бедна... до една чешма.

А пък чешмата... със пелин вода,

горчива и отровна тя била,

щом пийнел някой, падал на мига,

от болест поразен, а не с ръка.

 

Но в ден случаен... двама мъдреци

отишли при Дервиш и му рекли,

че той навек ще бъде опростен,

погуби ли по-грешен, озлобен.

И белег за това ще е чешмата,

щом бликне чиста, дар ще е, отплата

за стореното Божие добро -

живот спасил от дяволското зло.

Не им повярвал тоз разбойник стар,

нали си знаел, как е той живял, 

как камък му е станало сърцето, 

без капка обич... от гнева превзето.

 

Минавали годините така,

течало времето като река,

но странникът край бедната колиба

от тежки мисли нивга не заспивал.

 

Но ето че, в късна нощ една, 

на златна есен с грейнала луна, 

дочул злодеят силен конски тропот

и жален глас, що молел се за помощ.

Видял и конник стиснал в ръце,

уплашено до смърт едно дете.

Сърце му затуптяло закърняло.

Пробудила се милостта заспала.

Скочил бързо. Ятагана грабнал.

Без да мисли, яростно замахнал.

Острието светнало в нощта.

Търкулнала се в пръстта глава.

 

"Извърших грях!" - изплакал той наум.

"Но пък спасих детето от зулум!"

В тоз момент погледнал към чешмата

и ахнал. Струя бликала чудата.

Невярващ хукнал. Дланите измил,

а после устни жадни залепил

към бисерната течност, тъй позната,

която му пречистила душата.

"Субашин! Сладка, хубава вода! -

мълвял нещастникът. "О, чудеса!

Най-после, значи, съм простен

и мога да склопя очи спасен! "

 

От този ден, накрай Белоградчик,

пътници поспрели и за миг 

отпиват сладка, бисерна вода

от каменната "Субашин чешма ".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за прочита и коментара, Мария!
  • без капка обич....от гнева превзето...хубава легенда за Субашин чешма.
  • Благодаря от сърце, Доче! Радвам се, че легендата ти е до паднала!
  • Когато отида в Белоградчик непременно ще отпия от тази вода.
    Харесах и тази ти приказка Таничка! Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...