/цялата легенда/
Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш,
злодей известен с вълчи нрав свадлив,
що скитал сам из Стара планина
и дебнел всяка божия душа.
Богатия убивал за пари.
Бедния... навек да замълчи.
Тъй страх вселявал той, опиянен
от злото. И живеел ден за ден.
Но минали години... Остарял.
В роден дом да иде... не посмял.
Затуй отседнал в края на града
в колиба бедна... до една чешма.
А пък чешмата... със пелин вода,
горчива и отровна тя била,
щом пийнел някой, падал на мига,
от болест поразен, а не с ръка.
Но в ден случаен... двама мъдреци
отишли при Дервиш и му рекли,
че той навек ще бъде опростен,
погуби ли по-грешен, озлобен.
И белег за това ще е чешмата,
щом бликне чиста, дар ще е, отплата
за стореното Божие добро -
живот спасил от дяволското зло.
Не им повярвал тоз разбойник стар,
нали си знаел, как е той живял,
как камък му е станало сърцето,
без капка обич... от гнева превзето.
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал.
Но ето че, в късна нощ една,
на златна есен с грейнала луна,
дочул злодеят силен конски тропот
и жален глас, що молел се за помощ.
Видял и конник стиснал в ръце,
уплашено до смърт едно дете.
Сърце му затуптяло закърняло.
Пробудила се милостта заспала.
Скочил бързо. Ятагана грабнал.
Без да мисли, яростно замахнал.
Острието светнало в нощта.
Търкулнала се в пръстта глава.
"Извърших грях!" - изплакал той наум.
"Но пък спасих детето от зулум!"
В тоз момент погледнал към чешмата
и ахнал. Струя бликала чудата.
Невярващ хукнал. Дланите измил,
а после устни жадни залепил
към бисерната течност, тъй позната,
която му пречистила душата.
"Субашин! Сладка, хубава вода! -
мълвял нещастникът. "О, чудеса!
Най-после, значи, съм простен
и мога да склопя очи спасен! "
От този ден, накрай Белоградчик,
пътници поспрели и за миг
отпиват сладка, бисерна вода
от каменната "Субашин чешма ".
© Таня Мезева All rights reserved.