15 июл. 2017 г., 12:02

Лежах със забита ромфея в сърцето

494 1 4

Лежах със забита ромфея* в сърцето.

Оплискан бях целия в кръв...

       Войната не спираше,

              още кънтеше...

      край мене

   се носеше

смърт...

Аз виждах

как моите верни

                     другари

умират един по един.

              От своята гръд

      аз ромфеята вдигнах

 и стиснах я силно за миг...

  Намирайки сила, изправих 

                                       се гордо...

врагà си погледнах (пред мен),

ромфеите две аз в ръцете си

                                 вдигнах...

        и с боен вик скочих

                           напред.
________________________________________________________________

*образът на оръжието не бива да се тълкува в чисто битово отношение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно и оригинално попадение!
  • Благодаря. Ще го запомня. За пръв път срещам тази дума.
  • Ромфея е типично тракийско оръжие, представлява дълъг меч, предназначен за употреба с две ръце. Чел съм мнение, че може да се използва и като копие. В уикипедия пише, че до края на късната римска епоха, тракийските войскови части все още са въоржени с ромфеи.
  • Творбата ми хареса, но... Какво е ромфея? Извини моето незнание, моля...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...