Адриан (Андрей Андреев) Адриан (Андрей Андреев)
24 275
Jul 15, 2017, 12:02 PM

Лежах със забита ромфея в сърцето

491 1 4

Лежах със забита ромфея* в сърцето.

Оплискан бях целия в кръв...

       Войната не спираше,

              още кънтеше...

      край мене

   се носеше

смърт...

Аз виждах

как моите верни

                     другари

умират един по един.

              От своята гръд

      аз ромфеята вдигнах

 и стиснах я силно за миг...

  Намирайки сила, изправих 

                                       се гордо...

врагà си погледнах (пред мен),

ромфеите две аз в ръцете си

                                 вдигнах...

        и с боен вик скочих

                           напред.
________________________________________________________________

*образът на оръжието не бива да се тълкува в чисто битово отношение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Андреев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Интересно и оригинално попадение!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря. Ще го запомня. За пръв път срещам тази дума.
  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Ромфея е типично тракийско оръжие, представлява дълъг меч, предназначен за употреба с две ръце. Чел съм мнение, че може да се използва и като копие. В уикипедия пише, че до края на късната римска епоха, тракийските войскови части все още са въоржени с ромфеи.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Творбата ми хареса, но... Какво е ромфея? Извини моето незнание, моля...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0