Лежах със забита ромфея в сърцето
Лежах със забита ромфея* в сърцето.
Оплискан бях целия в кръв...
Войната не спираше,
още кънтеше...
край мене
се носеше
смърт...
Аз виждах
как моите верни
другари
умират един по един.
От своята гръд
аз ромфеята вдигнах
и стиснах я силно за миг...
Намирайки сила, изправих
се гордо...
врагà си погледнах (пред мен),
ромфеите две аз в ръцете си
вдигнах...
и с боен вик скочих
напред.
________________________________________________________________
*образът на оръжието не бива да се тълкува в чисто битово отношение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Андреев Всички права запазени
