4 авг. 2011 г., 18:36

Лейди к*рва 

  Поэзия
710 1 3

 

 

С котешката си прическа 

и уюта от нощеска

тя обичаше децата 

и живееше в гората.

 

Слизаше в града случайно

и намираше си тайно

случки с неочакван край,

веселба и смях безкрай.

 

Имаше си и герданче, 

малко, тесничко коланче,

хубавелка беше тя,

вечно жива за игра.

 

Вятъра в косите диви,

кунки топли и игриви,

малка лъскава муцунка, 

кой не иска да я цунка?

 

Малката и дива лейди

бързо се изгуби нейде.

Де отиде да я търси

момъкът с крака чевръсти?

 

Дамата във миг избяга, 

бързо куфара си стяга,

де ли иска да отиде?

Може би света да види?

 

Баткото ù я залъга,

обеща ù да е друга,

обеща ù куп пари

и безкрайни благини.

 

Наш'та лейди с него тръгна,

малкото си дупе врътна,

във мечтите си избяга 

и за слава тя се стяга.

 

Литнаха със самолета,

кацнаха и ù отнеха

документи и пари,

и усмивки, и мечти.

 

Наш'та лейди днес е к*рва,

сводникът и я придърпва

и я бие, унижава,

всичко кара я да дава.

 

Дивата игрива дама

днес го прави с един, двама,

трима, още... до безкрай...

 

нейният лелеян рай.

 

 

 

 

 

 

 

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??