Лейди к*рва
С котешката си прическа
и уюта от нощеска
тя обичаше децата
и живееше в гората.
Слизаше в града случайно
и намираше си тайно
случки с неочакван край,
веселба и смях безкрай.
Имаше си и герданче,
малко, тесничко коланче,
хубавелка беше тя,
вечно жива за игра.
Вятъра в косите диви,
кунки топли и игриви,
малка лъскава муцунка,
кой не иска да я цунка?
Малката и дива лейди
бързо се изгуби нейде.
Де отиде да я търси
момъкът с крака чевръсти?
Дамата във миг избяга,
бързо куфара си стяга,
де ли иска да отиде?
Може би света да види?
Баткото ù я залъга,
обеща ù да е друга,
обеща ù куп пари
и безкрайни благини.
Наш'та лейди с него тръгна,
малкото си дупе врътна,
във мечтите си избяга
и за слава тя се стяга.
Литнаха със самолета,
кацнаха и ù отнеха
документи и пари,
и усмивки, и мечти.
Наш'та лейди днес е к*рва,
сводникът и я придърпва
и я бие, унижава,
всичко кара я да дава.
Дивата игрива дама
днес го прави с един, двама,
трима, още... до безкрай...
нейният лелеян рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
