В превалящо лежерно – задрямалото пладне,
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино,
шезлонг и одеяло, и книгата любима,
тераса със мушкато, смокинова градина,
а вкусната вечеря е с чаша бяло вино.
Прозява се светликът зад облаци от рози
и два смарагда хитро ме гледат от земята
протягаме се двете, заели бойна поза,
облечени във вечер и яхнали метлата...
© Мария Митева Все права защищены