Лежерно време, сякаш пред разлъка
Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада
от вятъра на буен леден мраз.
Когато вечер слънцето си ляга
далеч зад хоризонта и от нас.
Когато по нивята като стражи
на пост са слънчогледови стъбла.
Безмълвни, те не могат да разкажат
как сбираха се птичите ята.
Когато във следите от реките
намират пристан бурени и шлака.
В скривалища превръщат се мъглите,
а гара опустяла влака чака.
Лежерно време, сякаш пред разлъка,
притихнала е даже тишината.
Животът – сплав от радост е и мъка,
а кармата е жадна за разплата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
!!! Благодаря!
