4 дек. 2024 г., 06:33

Лежерно време, сякаш пред разлъка 

  Поэзия
88 3 6

Понякога намирам смисъл само

в най-дребните, най-малките неща.

Когато чуя детски възглас „Мамо“

и страстна дързост в капки на дъжда.

 

Когато лист отрони се и пада

от вятъра на буен леден мраз.

Когато вечер слънцето си ляга

далеч зад хоризонта и от нас.

 

Когато по нивята като стражи

на пост са слънчогледови стъбла.

Безмълвни, те не могат да разкажат

как сбираха се птичите ята.

 

Когато във следите от реките

намират пристан бурени и шлака.

В скривалища превръщат се мъглите,

а гара опустяла влака чака.

 

Лежерно време, сякаш пред разлъка,

притихнала е даже тишината.

Животът – сплав от радост е и мъка,

а кармата е жадна за разплата!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??