Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада
от вятъра на буен леден мраз.
Когато вечер слънцето си ляга
далеч зад хоризонта и от нас.
Когато по нивята като стражи
на пост са слънчогледови стъбла.
Безмълвни, те не могат да разкажат
как сбираха се птичите ята. ...