Вив (Ваня)
14 14
3 сент. 2007 г., 09:31

Лек 

  Поэзия
786 0 3
Седеше на двора със кърпа в ръка
момиченце малко, пропито с тъга.
То молеше Бога за малко любов,
а Той отговори: - Винаги готов!
- Обичай, момиче, без страх, без сълзи
обичай и знай, любовта ще прости
на теб дързостта да издигаш стени,
на него - всегда да мълчи!

И мина се време, ден или два,
в момичето малко веч липсва тъга,
то пишеше нещо с усмивка една
и вярваше вече в любовта.
И имаше поглед по-ведър от пролет
и вдъхваше сила, кат птица във полет.
Нали не забравихте кой изцери
сълзите от нежните сини очи?

© Ваня Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ДА!Много ми хареса!!!
  • - Обичай, момиче, без страх, без сълзи
    обичай и знай, любовта ще прости
    на теб дързостта да издигаш стени,
    на него - всегда да мълчи!

    Ето това е!!!!
    Браво!
    Невероятен стих!
    За мен е удоволствие да чета такива стихове, благодаря!
    от мев 6
  • Не забравихме.Слава Богу. Много хубав стих.Браво.
Предложения
: ??:??