Лек
Седеше на двора със кърпа в ръка
момиченце малко, пропито с тъга.
То молеше Бога за малко любов,
а Той отговори: - Винаги готов!
- Обичай, момиче, без страх, без сълзи
обичай и знай, любовта ще прости
на теб дързостта да издигаш стени,
на него - всегда да мълчи!
И мина се време, ден или два,
в момичето малко веч липсва тъга,
то пишеше нещо с усмивка една
и вярваше вече в любовта.
И имаше поглед по-ведър от пролет
и вдъхваше сила, кат птица във полет.
Нали не забравихте кой изцери
сълзите от нежните сини очи?
момиченце малко, пропито с тъга.
То молеше Бога за малко любов,
а Той отговори: - Винаги готов!
- Обичай, момиче, без страх, без сълзи
обичай и знай, любовта ще прости
на теб дързостта да издигаш стени,
на него - всегда да мълчи!
И мина се време, ден или два,
в момичето малко веч липсва тъга,
то пишеше нещо с усмивка една
и вярваше вече в любовта.
И имаше поглед по-ведър от пролет
и вдъхваше сила, кат птица във полет.
Нали не забравихте кой изцери
сълзите от нежните сини очи?
© Ваня All rights reserved.
