Лек за бяс
На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа.
И стана тясно, много тясно в мене, като дупка.
И вместо въздух болка вдишах — сух пустинен прах.
Прищипа мракът пръстите ми — мидена черупка.
Гневът на цял безкраен космос в себе си събрах.
Посипах я главата луда с шепа черна пепел —
от стари баби лек за бяс си спомних изведнъж.
Но колкото и лошо своя свят да си оклепал,
все някой ден ще чуеш гръм и в теб ще плисне дъжд.
И в този миг не ще усетиш нужда от качулка.
И няма своя дух разбит да криеш в поглед тих.
Защото някой тръгва с теб, по-ярък от светулка,
покой ти носи, топла прошка... И прекрасен стих.
Поет за всеки луд да има — пристъпите клети
с усмивка да лекува, всеки белег да цери,
не ще му стигнат даже милион и сто планети,
на тях да побере доброто, дето сътвори.
© Пепа Петрунова Все права защищены
Свързани произведения
Стесни ли се светът ти от обида,
мълчанието е търговец лош.
Продава гняв – по крайчеца разбридан
и болка, що не чини пукнат грош. ...
Комментарии
-
Благодаря ви! С такъв извор на вдъхновение е лесно 🌹
-
Заинтригува ме. Хубаво.
-
Метлата си я заслужавам 😉 И от дъжд имам нужда с тая пепел... Благодаря ти милион и сто пъти още!
-
Ако не престанете да ме разплаквате, ще ви докарам ревматизъм. Заклевам се! Освен щурчета, светулки и дъги, имам и метла! Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Но колкото и лошо своя свят да си оклепал," -стараем се!