4 авг. 2010 г., 20:55

Лек за моята приятелка

1.2K 0 1

Как да ти помогна, мила,

болестта жестока да победиш?

Разстояние ни дели - как да ти дам сила

да не се предаваш, а да се държиш.

 

Твоята болка не зная

дали ще спрат моите сълзи.

Самичка си в болничната стая

и чакаш добри новини.

 

В моя сън ела,

макар за кратко, ти.

Към мен протегни ръка

и как да ти помогна кажи.

 

Сърцето ми тъжи за тебе, мила,

и търся думи за това стихотворение.

А ти - поредното хапче изпила -

нощ и ден се молиш да има подобрение.

 

Прости ми, че не мога да съм там,

до леглото ти, и да те държа за ръка.

Вяра и надежда как да ти дам,

как да върна в очите ти радостта?

 

Моят ангел-пазител изпращам при теб

и ще моля Бог да живееш.

Не искам ангелът да се връща при мен,

докато ти не оздравееш.

 

Посветено на М.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...