30 мая 2008 г., 14:04

Лека жена

2.1K 0 7
 

                                                               Лека жена

 

Захапала цигара като мъж,

от чашата отпива нервно,

червилото и много руж

не ще прикрият силната й бледност.

В живота преживяла - не едно,

прекарва нощите с мъже различни,

сега разглежда двете си ръце

и всичко й е безразлично.

Мъжете в бара като стръв

я гледат със очи горещи

и пожелават младата й плът

и нейната платена нежност.

Но всичко има си цена

във този свят така брутален,

отдала тялото си на нощта,

накрая без душа тя ще остане!

В живота си шанс нямала добър,

била наивна и тъй слаба,

възползвали се много от това,

добила бързо лошата си слава.

Но сигурно във нощите студени,

останала след "работа" сама,

в сърцето и гори копнежът

и тя да изживее любовта.

Очите уморено гледат,

преситени от нощни светлини,

допива чашата и апатично тръгва

със този, който питието й плати!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...