May 30, 2008, 2:04 PM

Лека жена

  Poetry » Other
2.1K 0 7
 

                                                               Лека жена

 

Захапала цигара като мъж,

от чашата отпива нервно,

червилото и много руж

не ще прикрият силната й бледност.

В живота преживяла - не едно,

прекарва нощите с мъже различни,

сега разглежда двете си ръце

и всичко й е безразлично.

Мъжете в бара като стръв

я гледат със очи горещи

и пожелават младата й плът

и нейната платена нежност.

Но всичко има си цена

във този свят така брутален,

отдала тялото си на нощта,

накрая без душа тя ще остане!

В живота си шанс нямала добър,

била наивна и тъй слаба,

възползвали се много от това,

добила бързо лошата си слава.

Но сигурно във нощите студени,

останала след "работа" сама,

в сърцето и гори копнежът

и тя да изживее любовта.

Очите уморено гледат,

преситени от нощни светлини,

допива чашата и апатично тръгва

със този, който питието й плати!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...