9 окт. 2009 г., 01:32

Лека нощ...

896 1 0

              
              Лека нощ...


Лека нощ, Повит със тишина...
А в моята звънят звънчета...
Цената на страха е самота...
Защо ли ми звънят проклетите...?
На всяка безтегловност със копнеж
отвръщаше душата ми безмерно,
а стъпките топяха като скреж
стената на леда от недоверие...
Във моя непрочетен стих,
(защото е неписан)
едно предчувствие открих,
(не ме поглеждай слисано)
забравям всички сетива
и само по душа оставам,
ще бъда повей, от това
за полет смисъл ще навявам...
Ще бъда огън, даже пещ,
от мене Вечността ще пали,
поугаснялата си стара свещ
и утрото с искрица ще погали...
Сега ела със мен да полетиш
над сънените клони и Балкани,
ще ти напиша няколко n-стишия
и ще ги пусна -
в празните гнезда на птиците...
Като покани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...