9 окт. 2009 г., 01:32

Лека нощ... 

  Поэзия
771 0 0

              
              Лека нощ...


Лека нощ, Повит със тишина...
А в моята звънят звънчета...
Цената на страха е самота...
Защо ли ми звънят проклетите...?
На всяка безтегловност със копнеж
отвръщаше душата ми безмерно,
а стъпките топяха като скреж
стената на леда от недоверие...
Във моя непрочетен стих,
(защото е неписан)
едно предчувствие открих,
(не ме поглеждай слисано)
забравям всички сетива
и само по душа оставам,
ще бъда повей, от това
за полет смисъл ще навявам...
Ще бъда огън, даже пещ,
от мене Вечността ще пали,
поугаснялата си стара свещ
и утрото с искрица ще погали...
Сега ела със мен да полетиш
над сънените клони и Балкани,
ще ти напиша няколко n-стишия
и ще ги пусна -
в празните гнезда на птиците...
Като покани...

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??