Oct 9, 2009, 1:32 AM

Лека нощ...

  Poetry
892 1 0

              
              Лека нощ...


Лека нощ, Повит със тишина...
А в моята звънят звънчета...
Цената на страха е самота...
Защо ли ми звънят проклетите...?
На всяка безтегловност със копнеж
отвръщаше душата ми безмерно,
а стъпките топяха като скреж
стената на леда от недоверие...
Във моя непрочетен стих,
(защото е неписан)
едно предчувствие открих,
(не ме поглеждай слисано)
забравям всички сетива
и само по душа оставам,
ще бъда повей, от това
за полет смисъл ще навявам...
Ще бъда огън, даже пещ,
от мене Вечността ще пали,
поугаснялата си стара свещ
и утрото с искрица ще погали...
Сега ела със мен да полетиш
над сънените клони и Балкани,
ще ти напиша няколко n-стишия
и ще ги пусна -
в празните гнезда на птиците...
Като покани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...