Лека нощ!...
И тази вечер времето е спряло.
Дванадесет и три след полунощ е.
Неоновият град спи под одеалото
и само моят сън не идва още...
Приличам на удавница, която
в мечтите е намерила спасение -
прелитат покрай мене като ято
(най-хубавата кръстих я на тебе).
И тази нощ оттук ще ти изпратя
копнежът, запечатан върху устните:
една целувка литнала по вятъра -
за всичките ни мигове пропуснати...
И ако точно в този кратък миг
усетиш как дъхът ми милва теб -
ще знаеш: пак будувам с твоя лик
и с пръсти те докосвам... ред по ред.
И този стих по вятъра ти пращам,
ще чуеш как вълните ти го пеят,
а моите клепачи тук ще дращят
докато първите лъчи изгреят.
Приличам на удавница, която
в мечтите е намерила спасение...
А е Любов! Сред закъсняло лято...
И нежност е, и смисъл, вдъхновение...
за мен, за теб, за устните, които
със своите не си докоснал още...
Но ето пак... затворя ли очите...
Знаеш, нали?... Аз също!...
Лека нощ!...
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
