Лека нощ!...
И тази вечер времето е спряло.
Дванадесет и три след полунощ е.
Неоновият град спи под одеалото
и само моят сън не идва още...
Приличам на удавница, която
в мечтите е намерила спасение -
прелитат покрай мене като ято
(най-хубавата кръстих я на тебе).
И тази нощ оттук ще ти изпратя
копнежът, запечатан върху устните:
една целувка литнала по вятъра -
за всичките ни мигове пропуснати...
И ако точно в този кратък миг
усетиш как дъхът ми милва теб -
ще знаеш: пак будувам с твоя лик
и с пръсти те докосвам... ред по ред.
И този стих по вятъра ти пращам,
ще чуеш как вълните ти го пеят,
а моите клепачи тук ще дращят
докато първите лъчи изгреят.
Приличам на удавница, която
в мечтите е намерила спасение...
А е Любов! Сред закъсняло лято...
И нежност е, и смисъл, вдъхновение...
за мен, за теб, за устните, които
със своите не си докоснал още...
Но ето пак... затворя ли очите...
Знаеш, нали?... Аз също!...
Лека нощ!...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
