4 дек. 2016 г., 18:44

Лека нощ, остани

607 0 3

Лека нощ! Ще приспя тишината.
Мило паяче, слушай как спи.
Разкажи за съня на луната
и на всички блестящи звезди.

 

Разкажи как не мога без тебе
в мойта стая, как с теб си шептим
за портрета на Левски и знамето,
как понякога само мълчим...

 

Малко паяче, ти си ми всичко.
Ти си, моя усмивка и плач.
По човешки аз те обичам.
По паяшки, дали обич значи?

 

Мълчиш и плетеш ми въжето
на моите тукашни дни.
Ти приятел си - дадох ти клетва,
щом за първи път се появи.

 

Самотата втъчи ми във нишка.
Против уроки ми я спусни.
Ще издам надеждата с намижка,
но да си с мен продължи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...