Лека нощ, остани
Лека нощ! Ще приспя тишината.
Мило паяче, слушай как спи.
Разкажи за съня на луната
и на всички блестящи звезди.
Разкажи как не мога без тебе
в мойта стая, как с теб си шептим
за портрета на Левски и знамето,
как понякога само мълчим...
Малко паяче, ти си ми всичко.
Ти си, моя усмивка и плач.
По човешки аз те обичам.
По паяшки, дали обич значи?
Мълчиш и плетеш ми въжето
на моите тукашни дни.
Ти приятел си - дадох ти клетва,
щом за първи път се появи.
Самотата втъчи ми във нишка.
Против уроки ми я спусни.
Ще издам надеждата с намижка,
но да си с мен продължи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
