Това бяха просто обещания,
как не го разбрах по-рано.
Сега останах сам със своите
размишления крещейки:
"Нямаш право!"
Дори бутилката пресъхна,
изпита не от мен, а от
до болка ранената душа.
Имах нуждата да се събудя,
заспивайки в закъснялата зора.
И намерих всичките лекарства,
така нужни да затворя очи.
Молейки се да не ги отворя,
вече омотан в системи и игли.
© Стеси Все права защищены