13 сент. 2007 г., 14:35

Леко тежко

979 0 2
Омръзна ми от тежки хора
с походки тежки, тежък смях.
С усти, незнаещи умора
да възхваляват собственото"АЗ".

Омръзна ми от груба сила,
от бицепс, трицепс и юмрук.
Гнездо в душите дребни свила,
омразата трепери в страх.

Бои се от мига, във който
на маската разчупения лик
ще счупи огледало илюзорно...
мигът на истината е... безлик.

Омръзна ми, но мъничка надежда
прокрадва се среднощно във ума.
Кой с тежестта си може да ни вземе
усмивката на слънцето след дъжд?

Те нека имат си походка тежка
и тежък поглед, тежък смях.
Усмихнете се, приятели, с увереност,
че Слънцето изгрява с... лекота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нела Цолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...