Sep 13, 2007, 2:35 PM

Леко тежко

  Poetry
973 0 2
Омръзна ми от тежки хора
с походки тежки, тежък смях.
С усти, незнаещи умора
да възхваляват собственото"АЗ".

Омръзна ми от груба сила,
от бицепс, трицепс и юмрук.
Гнездо в душите дребни свила,
омразата трепери в страх.

Бои се от мига, във който
на маската разчупения лик
ще счупи огледало илюзорно...
мигът на истината е... безлик.

Омръзна ми, но мъничка надежда
прокрадва се среднощно във ума.
Кой с тежестта си може да ни вземе
усмивката на слънцето след дъжд?

Те нека имат си походка тежка
и тежък поглед, тежък смях.
Усмихнете се, приятели, с увереност,
че Слънцето изгрява с... лекота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нела Цолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...