Sep 13, 2007, 2:35 PM

Леко тежко

  Poetry
972 0 2
Омръзна ми от тежки хора
с походки тежки, тежък смях.
С усти, незнаещи умора
да възхваляват собственото"АЗ".

Омръзна ми от груба сила,
от бицепс, трицепс и юмрук.
Гнездо в душите дребни свила,
омразата трепери в страх.

Бои се от мига, във който
на маската разчупения лик
ще счупи огледало илюзорно...
мигът на истината е... безлик.

Омръзна ми, но мъничка надежда
прокрадва се среднощно във ума.
Кой с тежестта си може да ни вземе
усмивката на слънцето след дъжд?

Те нека имат си походка тежка
и тежък поглед, тежък смях.
Усмихнете се, приятели, с увереност,
че Слънцето изгрява с... лекота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нела Цолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...