Леко тежко
с походки тежки, тежък смях.
С усти, незнаещи умора
да възхваляват собственото"АЗ".
Омръзна ми от груба сила,
от бицепс, трицепс и юмрук.
Гнездо в душите дребни свила,
омразата трепери в страх.
Бои се от мига, във който
на маската разчупения лик
ще счупи огледало илюзорно...
мигът на истината е... безлик.
Омръзна ми, но мъничка надежда
прокрадва се среднощно във ума.
Кой с тежестта си може да ни вземе
усмивката на слънцето след дъжд?
Те нека имат си походка тежка
и тежък поглед, тежък смях.
Усмихнете се, приятели, с увереност,
че Слънцето изгрява с... лекота...
© Нела Цолова All rights reserved.
