Лековитите реки на времето
Целувка и аромат.
На акация.
Докосна ги сънено.
Пропълзя.
По клоните зелени,
се разлистиха –
разцъфналите им очи.
За обич.
Която ветровете им
донесоха,
за да ги повдига,
като малки клонки
и да ги изпее заедно
със птиците,
накацали по клавишите
на върховете.
Да ги засвири.
От тихите им белези.
Със нотите на вятъра
в зеленото,
а куполите на църквите
извезани,
да се поклонят.
Пред Необяснимото.
Което всяка сутрин ще ги буди,
пришивайки им нови пътища.
Лековитите реки на времето
прегръщат.
Вместо Амин.
На края на молитвата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
