Лековитите реки на времето
Целувка и аромат.
На акация.
Докосна ги сънено.
Пропълзя.
По клоните зелени,
се разлистиха –
разцъфналите им очи.
За обич.
Която ветровете им
донесоха,
за да ги повдига,
като малки клонки
и да ги изпее заедно
със птиците,
накацали по клавишите
на върховете.
Да ги засвири.
От тихите им белези.
Със нотите на вятъра
в зеленото,
а куполите на църквите
извезани,
да се поклонят.
Пред Необяснимото.
Което всяка сутрин ще ги буди,
пришивайки им нови пътища.
Лековитите реки на времето
прегръщат.
Вместо Амин.
На края на молитвата.
© Силвия Илиева All rights reserved.
