22 апр. 2016 г., 21:39  

Лексиконно

1.4K 1 5

Забрави ли за мене, мише?
Не си. Но вече ти е все едно.
Да, знам. И в книгите го пише - 
че любовта е три години. Но...

Защо при мен не се получи, 
а цялата ми обич си е тук?
И продължава да ме мъчи
напук на всички книги. Да, напук!

Така ми липсваш и ми липсваш...
Все още лудо влюбен съм във теб.
Дори започнах да пописвам...
И даже май минавам за поет.

Тя, тая болест няма име, 
пък и да има, "Гугъл" си мълчи.
Не е сериозно и ще мине.
И като диагноза да звучи.

За спомени не питам. Зная
почти със сигурност - не са добри.
След цялата война накрая,
навярно отвратителни дори.

Така е по-добре, защото,
ако са хубави, ще те боли.
А май е време във живота
със тебе вече да се разделим.

И затова, бъди щастлива.
И забрави за неуспеха с мен.
Ще си го спомним предпазливо,
когато пак се срещнем някой ден.  
 
                                 22.04.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това "мише" май не е онова "дунде" от първото Ви стихотворение?
  • Да, вярно, сега ще го поправя. Благодаря.
    А иначе - дишам(и издишвам) с пълни гърди. Не че не ми харесва, но... някак не е същото.
  • Получава ти се де, това с поетстването :P
    Издишай ги тия липси вече и вдишай живота, може да ти хареса
    (едно Е ти е избягало след май)
  • Хареса ми леката самоирония в текста. Покачва стойността му. Поздрав от мен!
  • И затова, бъди щастлива.
    И забрави за неуспеха с мен.
    Ще си го спомним предпазливо,
    когато пак се срещнем някой ден. Хубаво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...