22.04.2016 г., 21:39  

Лексиконно

1.3K 1 5

Забрави ли за мене, мише?
Не си. Но вече ти е все едно.
Да, знам. И в книгите го пише - 
че любовта е три години. Но...

Защо при мен не се получи, 
а цялата ми обич си е тук?
И продължава да ме мъчи
напук на всички книги. Да, напук!

Така ми липсваш и ми липсваш...
Все още лудо влюбен съм във теб.
Дори започнах да пописвам...
И даже май минавам за поет.

Тя, тая болест няма име, 
пък и да има, "Гугъл" си мълчи.
Не е сериозно и ще мине.
И като диагноза да звучи.

За спомени не питам. Зная
почти със сигурност - не са добри.
След цялата война накрая,
навярно отвратителни дори.

Така е по-добре, защото,
ако са хубави, ще те боли.
А май е време във живота
със тебе вече да се разделим.

И затова, бъди щастлива.
И забрави за неуспеха с мен.
Ще си го спомним предпазливо,
когато пак се срещнем някой ден.  
 
                                 22.04.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това "мише" май не е онова "дунде" от първото Ви стихотворение?
  • Да, вярно, сега ще го поправя. Благодаря.
    А иначе - дишам(и издишвам) с пълни гърди. Не че не ми харесва, но... някак не е същото.
  • Получава ти се де, това с поетстването :P
    Издишай ги тия липси вече и вдишай живота, може да ти хареса
    (едно Е ти е избягало след май)
  • Хареса ми леката самоирония в текста. Покачва стойността му. Поздрав от мен!
  • И затова, бъди щастлива.
    И забрави за неуспеха с мен.
    Ще си го спомним предпазливо,
    когато пак се срещнем някой ден. Хубаво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...