В сивотата стоиш така сама.
Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.
Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.
Може би дъждовните есенни листа
ще избистрят всяка капка тъга по света.
А зимата е дълга и снежна,
сковава всяка мъка, дори и безнадеждна.
А щом се запролети,
тази мъка ще се разтопи
в някога зимните води.
И ще пият от нея вековните орли,
пречистили света от нечии злини!