1 окт. 2011 г., 11:46

Лекът на сезоните

393 0 0

В сивотата стоиш така сама.

Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.

Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.

 

Може би дъждовните есенни листа

ще избистрят всяка капка тъга по света.

А зимата е дълга и снежна,

сковава всяка мъка, дори и безнадеждна.

 

А щом се запролети,

тази мъка ще се разтопи

в някога зимните води.

И ще пият от нея вековните орли,

пречистили света от нечии злини!

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Нанев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...