1.10.2011 г., 11:46

Лекът на сезоните

396 0 0

В сивотата стоиш така сама.

Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.

Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.

 

Може би дъждовните есенни листа

ще избистрят всяка капка тъга по света.

А зимата е дълга и снежна,

сковава всяка мъка, дори и безнадеждна.

 

А щом се запролети,

тази мъка ще се разтопи

в някога зимните води.

И ще пият от нея вековните орли,

пречистили света от нечии злини!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Нанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...