Oct 1, 2011, 11:46 AM

Лекът на сезоните

  Poetry » Love
394 0 0

В сивотата стоиш така сама.

Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.

Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.

 

Може би дъждовните есенни листа

ще избистрят всяка капка тъга по света.

А зимата е дълга и снежна,

сковава всяка мъка, дори и безнадеждна.

 

А щом се запролети,

тази мъка ще се разтопи

в някога зимните води.

И ще пият от нея вековните орли,

пречистили света от нечии злини!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Нанев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...