Лепенка за "Лека нощ"
Среднощен джин. И син екран.
Пардон, монитор. Остарявам.
И леко взе да ме е срам,
че с технологии не се оправям.
Все още пиша чернови.
На листчета, в тетрадки, с молив...
Изказвам се със думи, понякога боли,
ама не ползвам "стикер" по неволя.
Е, вдигам тук-там "пръст",
харесвам (лайквам, де), не споря.
И влача "онлайн" тоя кръст,
а после, сутрин, се кокоря.
То... ясно е. Светът върви.
Напред със нули, единици...
Забравяме за буквите. Уви.
Затуй си пращаме "прасенца", "птици"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Даскалова Все права защищены
)) Ама след третия джин си измислям една мн полезна философия - епа то човек не може да го бива у сичко! У толко неща съм гениална, та ще ме прощават технологиите 