Лепенка за "Лека нощ"
Среднощен джин. И син екран.
Пардон, монитор. Остарявам.
И леко взе да ме е срам,
че с технологии не се оправям.
Все още пиша чернови.
На листчета, в тетрадки, с молив...
Изказвам се със думи, понякога боли,
ама не ползвам "стикер" по неволя.
Е, вдигам тук-там "пръст",
харесвам (лайквам, де), не споря.
И влача "онлайн" тоя кръст,
а после, сутрин, се кокоря.
То... ясно е. Светът върви.
Напред със нули, единици...
Забравяме за буквите. Уви.
Затуй си пращаме "прасенца", "птици"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Даскалова Всички права запазени
)) Ама след третия джин си измислям една мн полезна философия - епа то човек не може да го бива у сичко! У толко неща съм гениална, та ще ме прощават технологиите 