4 апр. 2020 г., 15:49

Les choses de la vie

1.1K 1 2

 

 

В новините прочетох:

човек полетял от балкона.

В небитието

потърсил покой...

Вместо лъч в небосклона,

на бетона размазан

лежи жалък труп

на печален герой.

Неразбран, недоказан

с монолог неизказан.

Трагичен житейски завой.

 

Бил отличен студент,

страстен футболен фен.

Бил красавец-левент,

но от света озлобен,

като тебе и мен.

Пиел уиски със лед,

слушал хард рок в захлас

пак досущ като нас.

Благодетел редовен,

хранел котките в двора.

И така ден след ден,

до момента съдбовен,

когато направил

фаталния скок

от балкона

в съседния блок.

 

Може би съм го срещал?

На трамвайната спирка

в мъглив зимен ден...

Или пък в магазина

да плаща пред мен?

Дали не съм го виждал

да минава насам?

Това са само догадки,

всъщност не знам...

 

От възторг до печал,

от успех до провал

пътят е кратък –

няколко крачки.

Въпрос на посока.

Може да литнеш

високо, високо,

или да пропаднеш

в бездна дълбока.

Труден избор, загадка...

И няма рецепти

във вълшебна тетрадка.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...