В новините прочетох:

човек полетял от балкона.

В небитието

потърсил покой...

Вместо лъч в небосклона,

на бетона размазан

лежи жалък труп

на печален герой.

Неразбран, недоказан

с монолог неизказан.

Трагичен житейски завой.

Бил отличен студент,

страстен футболен фен.

Бил красавец-левент,

но от света озлобен,

като тебе и мен.

Пиел уиски със лед,

слушал хард рок в захлас

пак досущ като нас.

Благодетел редовен,

хранел котките в двора.

И така ден след ден,

до момента съдбовен,

когато направил

фаталния скок

от балкона

в съседния блок.

Може би съм го срещал?

На трамвайната спирка

в мъглив зимен ден...

Или пък в магазина

да плаща пред мен?

Дали не съм го виждал

да минава насам?

Това са само догадки,

всъщност не знам...

От възторг до печал,

от успех до провал

пътят е кратък –

няколко крачки.

Въпрос на посока.

Може да литнеш

високо, високо,

или да пропаднеш

в бездна дълбока.

Труден избор, загадка...

И няма рецепти

във вълшебна тетрадка.