5 дек. 2011 г., 00:58
Вечер, късна нощна вечер
и светлинките викат ме към теб.
Коктейлното червило по стъклото...
останалият в празна чаша лед.
Стоях пред входа ти, развълнувано спокойна
весела, рискуваща, изкряща...
слизаше по стълбите, видях те
алкохолът започна да ме хваща.
Но не тази, спиртовата единица...
която изпарява се и те замайва...
а онази мъничка искрица,
спираща дъха ми, точно тази ме омайва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация