Лешниково

5.12.2011 г., 0:58 ч.

Поезия » Любовна

469 0 2

Вечер, късна нощна вечер

и светлинките викат ме към теб.

Коктейлното червило по стъклото...

останалият в празна чаша лед.

Стоях пред входа ти, развълнувано спокойна

весела, рискуваща, изкряща...

слизаше по стълбите, видях те

алкохолът започна да ме хваща.

Но не тази, спиртовата единица...

която изпарява се и те замайва...

а онази мъничка искрица,

спираща дъха ми, точно тази ме омайва.

Спря се, погледна ме и се зачуди...

не знам какво, не искам и да знам,

стига ми това че ме събуди

с това, че те видях... ти стоеше там...

Гушна ме,

а колко силно гушкаш...

не можех да си пожелая толко много,

погледна ме,

в погледа ти се загубих,

там ми беше топло и удобно...

Лешнико-кафеви светлинки...

пронизаха ме, но със мекота,

тази нощ не мислех, не отивах...

само плувах, гаснех ти в ума,

Не ме интересуваше какви сме...

къде, защо и до кога.

Имаше ни, там... по улицата, в дясно,

имаше ни в парфюма ти, в небето, в реалността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.