Лесно ли е да строиш дворец от руини...
когато всичко вече няма смисъл?
Когато вече нищо не боли,
когато си останал само спомен.
Лесно ли е да строиш дворец от руини,
когато си разпаднат на атоми от бомби?
Когато и душата от теб се отдели,
когато вече нямаш... няма нищо.
Лесно ли е да строиш дворец от руини,
излъган и предаван толкоз пъти?
Дарявал всичко, всичко и себе си дори,
а си получавал само болка и отрова.
Лесно ли е да строиш дворец от руини,
загубил сетна вяра и копнежи?
Надежда ли... умря преди да се роди...
Душата... вече вятъра отнесе я.
© Диана Бунева Все права защищены