Във камината пукат дърва,

щурчетата почват  своята песен,

май пак на пияна глава

ще я слушам на двора унесен.

На пияна глава не боли

ето, бавно, се хващам за клона,

до крушата в двора поспра,

да източа за малко бидона.

Не боли, аз визирам душата!

Тя, душата най-тежко боли..

На пияна глава пък нещата

ми приличат на рой от мухи.

Посегна да смачкам едната

позалитна към някой дърво

а друга ми каца главата,

сякаш съм прясно  изср--но лай-о.

Клатушкам се, тръгвам да лягам,

пътьом удрям по някой гълток,

тук таме се подпирам, облягам,

и се кълна, че минавам на сок.

Достигам пак тая пуста камина,

в мрака се вижда кат две,

отварям, залитайки скрина,

на пияна глава се яде.

В скрина мъдри се водка,

попържам я тихо наум,

посягам безшумно, кат котка

към разпечатан пакет със локум.

Свивам се в пиянския юрган,

оттук оттам пооповръщан славно

но пияната глава не я е срам,

стига  да е пò на водоравно.

В просъница си мисля нещо

за трезвеност, достойнство, род и чест,

но ми става тъй горещо,

сякаш съм попаднал в пещ.

Опитвам  да  поема въздух като риба,

пиянският живот е леснозапалим,

камината гори, пламти и цялата колиба,

потънала  във черен дим..

Не си събуждам никога вече,

завинаги оставам си пиян,

нещастно опиянчено човече,

живяло във измамен блян.