Леснозапалимо
Във камината пукат дърва,
щурчетата почват своята песен,
май пак на пияна глава
ще я слушам на двора унесен.
На пияна глава не боли
ето, бавно, се хващам за клона,
до крушата в двора поспра,
да източа за малко бидона.
Не боли, аз визирам душата!
Тя, душата най-тежко боли..
На пияна глава пък нещата
ми приличат на рой от мухи.
Посегна да смачкам едната
позалитна към някой дърво
а друга ми каца главата,
сякаш съм прясно изср--но лай-о.
Клатушкам се, тръгвам да лягам,
пътьом удрям по някой гълток,
тук таме се подпирам, облягам,
и се кълна, че минавам на сок.
Достигам пак тая пуста камина,
в мрака се вижда кат две,
отварям, залитайки скрина,
на пияна глава се яде.
В скрина мъдри се водка,
попържам я тихо наум,
посягам безшумно, кат котка
към разпечатан пакет със локум.
Свивам се в пиянския юрган,
оттук оттам пооповръщан славно
но пияната глава не я е срам,
стига да е пò на водоравно.
В просъница си мисля нещо
за трезвеност, достойнство, род и чест,
но ми става тъй горещо,
сякаш съм попаднал в пещ.
Опитвам да поема въздух като риба,
пиянският живот е леснозапалим,
камината гори, пламти и цялата колиба,
потънала във черен дим..
Не си събуждам никога вече,
завинаги оставам си пиян,
нещастно опиянчено човече,
живяло във измамен блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
