Леснозапалимо
Във камината пукат дърва,
щурчетата почват своята песен,
май пак на пияна глава
ще я слушам на двора унесен.
На пияна глава не боли
ето, бавно, се хващам за клона,
до крушата в двора поспра,
да източа за малко бидона.
Не боли, аз визирам душата!
Тя, душата най-тежко боли..
На пияна глава пък нещата
ми приличат на рой от мухи.
Посегна да смачкам едната
позалитна към някой дърво
а друга ми каца главата,
сякаш съм прясно изср--но лай-о.
Клатушкам се, тръгвам да лягам,
пътьом удрям по някой гълток,
тук таме се подпирам, облягам,
и се кълна, че минавам на сок.
Достигам пак тая пуста камина,
в мрака се вижда кат две,
отварям, залитайки скрина,
на пияна глава се яде.
В скрина мъдри се водка,
попържам я тихо наум,
посягам безшумно, кат котка
към разпечатан пакет със локум.
Свивам се в пиянския юрган,
оттук оттам пооповръщан славно
но пияната глава не я е срам,
стига да е пò на водоравно.
В просъница си мисля нещо
за трезвеност, достойнство, род и чест,
но ми става тъй горещо,
сякаш съм попаднал в пещ.
Опитвам да поема въздух като риба,
пиянският живот е леснозапалим,
камината гори, пламти и цялата колиба,
потънала във черен дим..
Не си събуждам никога вече,
завинаги оставам си пиян,
нещастно опиянчено човече,
живяло във измамен блян.
© Лебовски All rights reserved.
