Живееш с трохите и както врабчето -
ликуваш над малкото зрънце късмет,
повярвал че някъде, в дните напред -
ще вкусиш плода на златисти дръвчета.

Но както потиш се в кроежи увлечен
и с нокти се вкопчваш в миража пред теб,
така ще престъпиш светия обет,
отшелнико слънчев, в притворство облечен.

Покоят е вино с привкус на тъга.
Усетил дъха на парливата глътка,
надигаш ти чашата с лека ръка,
на вълчия нрав глада си залъгваш.

А после размахваш в съня си крилата,
летиш и догонваш зова на мечтата.