Любо (Любен Стефанов)
86 202
May 21, 2007, 12:57 PM

ЛЕТЕЖ 

  Poetry
5.0 / 1
709 0 1
ЛЕТЕЖ
Живееш с трохите и както врабчето -
ликуваш над малкото зрънце късмет,
повярвал че някъде, в дните напред -
ще вкусиш плода на златисти дръвчета.
Но както потиш се в кроежи увлечен
и с нокти се вкопчваш в миража пред теб,
така ще престъпиш светия обет,
отшелнико слънчев, в притворство облечен.
Покоят е вино с привкус на тъга.
Усетил дъха на парливата глътка,
надигаш ти чашата с лека ръка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Random works
  • persian (Петър) Да бъде
    Да бъде
  • SoulBansha (F. G. R.) It's nice
    How nice is a person to be lonely- all alone against the evils of the world; from the shackles of th...
  • Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) Gear and talent
    Camera can't make you a pro, It is seeing the picture that does. If you start in this slowly to grow...
  • Odir (Peter Wolf) Fireflies XVI.VIII.2018
    And so, I decompose inside the autumn air, And so the night behold my Neverland; The fireflies are j...

More works »