Летеж

Поэзия » Другая

724 0 7

Бленуван път чертаят ми звездите

в планински склон, над сипея ронлив

и моят дух, на хубост ненаситен,

кръжи с орли, с годините по-жив.

Кръжи над Тракия и над морето,

от бряг висок във залеза блести,

а после ме завръща във селцето

където първи път се извиси.

Над козите пътеки и чукари

лети духът, от плът избегнал плен.

Където и смъртта да ме завари –

последното звено ще скъса с мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)

Здравей!
Великолепно, вълнуващо стихотворение!
Дори вдъхновява.

Адмирации!!!

А сега приеми и поетичния ми коментар:
***********

Врачанският балкан е с дух хайдушки,
а в планинските потоци, сърцето е във плен.
Високо в небето слънцето припича,
а безкрайността в любов се врича.

Кръжи в синевата орел самотен
и крясък нарушава самотата.
По горските пътеки тихо преминава
кошута нежна, но горделива.

Врачанският балкан
е с дух несъкрушим.

2011-05-31T20:36:35+03:00
Eia (Росица Танчева)

!!!

2011-05-19T06:47:03+03:00
vyatur (Аз)

Рудин,браво !"и моят дух, на хубост ненеситен кръжи с орли, с годините по-жив"Виж това ти приляга.Без тъжни редове.

2011-05-11T00:51:59+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Политнал си високо, Иване

2011-05-10T08:08:16+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Великолепен стих!Браво!

2011-05-08T21:16:36+03:00