8 мая 2011 г., 07:48
Летеж
Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето,
от бряг висок във залеза блести,
а после ме завръща във селцето
където първи път се извиси.
Над козите пътеки и чукари
лети духът, от плът избегнал плен.
Където и смъртта да ме завари –
последното звено ще скъса с мен!
© Иван Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!
-
Рудин,браво !"и моят дух, на хубост ненеситен кръжи с орли, с годините по-жив"Виж това ти приляга.Без тъжни редове.
-
Политнал си високо, Иване
-
Великолепен стих!Браво!
-
браво,Ванка
-
Прекрасно!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Великолепно, вълнуващо стихотворение!
Дори вдъхновява.
Адмирации!!!
А сега приеми и поетичния ми коментар:
***********
Врачанският балкан е с дух хайдушки,
а в планинските потоци, сърцето е във плен.
Високо в небето слънцето припича,
а безкрайността в любов се врича.
Кръжи в синевата орел самотен
и крясък нарушава самотата.
По горските пътеки тихо преминава
кошута нежна, но горделива.
Врачанският балкан
е с дух несъкрушим.