May 8, 2011, 7:48 AM

Летеж 

  Poetry » Other
612 0 7

Бленуван път чертаят ми звездите

в планински склон, над сипея ронлив

и моят дух, на хубост ненаситен,

кръжи с орли, с годините по-жив.

 

Кръжи над Тракия и над морето,

от бряг висок във залеза блести,

а после ме завръща във селцето

където първи път се извиси.

 

Над козите пътеки и чукари

лети духът, от плът избегнал плен.

Където и смъртта да ме завари –

последното звено ще скъса с мен!

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей!
    Великолепно, вълнуващо стихотворение!
    Дори вдъхновява.

    Адмирации!!!

    А сега приеми и поетичния ми коментар:
    ***********

    Врачанският балкан е с дух хайдушки,
    а в планинските потоци, сърцето е във плен.
    Високо в небето слънцето припича,
    а безкрайността в любов се врича.

    Кръжи в синевата орел самотен
    и крясък нарушава самотата.
    По горските пътеки тихо преминава
    кошута нежна, но горделива.

    Врачанският балкан
    е с дух несъкрушим.

  • !!!
  • Рудин,браво !"и моят дух, на хубост ненеситен кръжи с орли, с годините по-жив"Виж това ти приляга.Без тъжни редове.
  • Политнал си високо, Иване
  • Великолепен стих!Браво!
  • браво,Ванка
  • Прекрасно!!!
Random works
: ??:??