Летеж
Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето,
от бряг висок във залеза блести,
а после ме завръща във селцето
където първи път се извиси.
Над козите пътеки и чукари
лети духът, от плът избегнал плен.
Където и смъртта да ме завари –
последното звено ще скъса с мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
