8 may 2011, 7:48

Летеж

  Poesía » Otra
727 0 7

Бленуван път чертаят ми звездите

в планински склон, над сипея ронлив

и моят дух, на хубост ненаситен,

кръжи с орли, с годините по-жив.

 

Кръжи над Тракия и над морето,

от бряг висок във залеза блести,

а после ме завръща във селцето

където първи път се извиси.

 

Над козите пътеки и чукари

лети духът, от плът избегнал плен.

Където и смъртта да ме завари –

последното звено ще скъса с мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей!
    Великолепно, вълнуващо стихотворение!
    Дори вдъхновява.

    Адмирации!!!

    А сега приеми и поетичния ми коментар:
    ***********

    Врачанският балкан е с дух хайдушки,
    а в планинските потоци, сърцето е във плен.
    Високо в небето слънцето припича,
    а безкрайността в любов се врича.

    Кръжи в синевата орел самотен
    и крясък нарушава самотата.
    По горските пътеки тихо преминава
    кошута нежна, но горделива.

    Врачанският балкан
    е с дух несъкрушим.

  • !!!
  • Рудин,браво !"и моят дух, на хубост ненеситен кръжи с орли, с годините по-жив"Виж това ти приляга.Без тъжни редове.
  • Политнал си високо, Иване
  • Великолепен стих!Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...