22 авг. 2012 г., 14:50

Летеж

644 0 1

Летеж

 

Тръгнах си с късче радост в сърцето

и с бисерни слова, изсипани в длан.

С една голяма искрена отплата,

която виждах сякаш на екран.

 

Не зная пак дали ще се превърна

на мъничка звезда

или като пеперуда бяла

свободна и волна ще летя?

 

Кой знае дали отново ще опитам

нектара, който като дъх изпих.

Ще имам ли сили да запазя

тази любов, която покорих?

 

Зная само, че надеждата

в сърцето си я нося,

вярна като никой друг,

ще я пазя, не отричам, като хубав миг!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...