22 авг. 2012 г., 14:50

Летеж

638 0 1

Летеж

 

Тръгнах си с късче радост в сърцето

и с бисерни слова, изсипани в длан.

С една голяма искрена отплата,

която виждах сякаш на екран.

 

Не зная пак дали ще се превърна

на мъничка звезда

или като пеперуда бяла

свободна и волна ще летя?

 

Кой знае дали отново ще опитам

нектара, който като дъх изпих.

Ще имам ли сили да запазя

тази любов, която покорих?

 

Зная само, че надеждата

в сърцето си я нося,

вярна като никой друг,

ще я пазя, не отричам, като хубав миг!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...